Полярната мечка – кралицата на Арктика

18 Nov

polar-bear

Полярните мечки (латинско наименование Ursus Maritimus) се срещат в Канада, Русия, Гренландия и други арктични зони. Те са най-големите хищници на земята – мъжките екземпляри тежат около 400-600 кг, а женските – около 200-300 кг. Средната височина на мъжката полярна мечка е 2,60 м, а на женската – 2 м.

Ето няколко малко известни факти за полярната мечка:

1. Ноктите на полярната мечка не се прибират и с тяхна помощ тя разбива дебелия лед. Стъпалата й пък действат като вендузи, които й позволяват да балансира върху леда.
2. Под дебелата козина, която е отличителен белег за полярната мечка, тя има тъмна кожа. Най-горният слой косми е прозрачен и кух и отразява светлината, което дава илюзията за цвят.
3. Носът на полярната мечка също е впечатляващ. Тя може да надуши плячката си от разстояние 1 км и дълбочина 1 м под снега.
4. Плячка на полярните мечки обикновено стават тюлените, въпреки че за тяхна храна се смятат моржовете, моруните, нарвалите, водоплаващите и морските птици. Мечките са невероятно добри плувци – средната им скорост при плуване достига до 10 км/ч и могат да преплуват до 160 км.
5. Полярните мечки имат способността да намаляват метаболитната си скорост от нормалните й стойности до състояние, подобно на летаргия. Макар че те реално не спят зимен сън, мечките използват бърлогата, за да избягат от лошото време или да отгледат малките си. Някой женски екземпляри даже изграждат бърлоги с повече от една „стая” и дори имат вентилационна система на покрива.
6. Размножителният период на полярните мечки е от март до края на май. За да се гарантира овулация и последващо оплождане, те трябва да се чифтосват в продължение на няколко седмици. Това означава една двойка мечки да прекара повече от две седмици заедно, за да се гарантира някакъв успех. Имплантирането на оплодените яйцеклетки обикновено се случва около средата на септември или средата на октомври, а женската ражда 3 месеца по-късно.

Нови генетични доказателства предполагат, че отделянето на полярната мечка от своя предшественик – кафявата мечка, се е случило преди около 600 хиляди години, през плейстоцена. Липсата на генетично разнообразие при полярните мечки (те могат да живеят единствено в Арктика и никъде другаде) предполага, че промените в околната среда, като глобалното затопляне например, ще доведат до драматичното намаляване на броя им.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: