Archive | Домашни любимци RSS feed for this section

Етапите на развитие на кученцата по време на бременност

28 Nov

kuchenca

Първи етап

Без професионална помощ е много трудно да се диагностицира бременност и да се установи дали няма да има усложнения през първите седмици от бременността. Промените в поведението на майката, апетитът и външният вид на зърната са толкова деликатни, че през първия етап на бременността остават незабележими. Около третата седмица, ембрионалните клетки се размножават и се имплантират в матката на майката и тогава започва процесът на развитие. В този етап, около 26-32 дни след имплантирането, ветеринарът вероятно ще може да потвърди наличието на бременност.

Втори етап

Около четвъртата седмица малките кученца започват да се чувстват комфортно вътре в майката. Лицата, очите и гръбначните кости започват да се оформят. През този период фетусите са силно податливи на всякакъв вид движение, затова трябва да бъдете много внимателни. Ако бъдете груби с майката, това може да бъде фатално за кученцата. Възможно е някои от тях да се родят с очевидни вродени увреждания, а при други аномалиите да бъдат открити по време на растежа на кученцето. Следващите седмици (5 и 6), обикновено кученцата удвояват размера си, между 20 и 30 мм и добиват формата на кучета. Вече могат да се видят лапите и ноктите, също и мустаците под носа. Очите все още са затворени, но пигмента на кожата вече има цвят. На този етап органите са достатъчно развити, за да могат да се чуят сърцата им със стетоскоп и да се определи полът им.

Трети етап

В края на бременността малките кученца продължават да се развиват в матката. Докато растат започват да се движат в утробата на майката, а тя самата се подготвя за раждане. Преди да се родят кученцата заемат едно от двете положения в утробата: предно положение (лапите и носа са насочени напред) и задно положение (задните крака и опашката са насочени напред т.е по време на раждането първо ще излязат задните крака). Раждането на кученцата започва между 58 до 62 ден от зачеването.

Advertisements

Полярната мечка – кралицата на Арктика

18 Nov

polar-bear

Полярните мечки (латинско наименование Ursus Maritimus) се срещат в Канада, Русия, Гренландия и други арктични зони. Те са най-големите хищници на земята – мъжките екземпляри тежат около 400-600 кг, а женските – около 200-300 кг. Средната височина на мъжката полярна мечка е 2,60 м, а на женската – 2 м.

Ето няколко малко известни факти за полярната мечка:

1. Ноктите на полярната мечка не се прибират и с тяхна помощ тя разбива дебелия лед. Стъпалата й пък действат като вендузи, които й позволяват да балансира върху леда.
2. Под дебелата козина, която е отличителен белег за полярната мечка, тя има тъмна кожа. Най-горният слой косми е прозрачен и кух и отразява светлината, което дава илюзията за цвят.
3. Носът на полярната мечка също е впечатляващ. Тя може да надуши плячката си от разстояние 1 км и дълбочина 1 м под снега.
4. Плячка на полярните мечки обикновено стават тюлените, въпреки че за тяхна храна се смятат моржовете, моруните, нарвалите, водоплаващите и морските птици. Мечките са невероятно добри плувци – средната им скорост при плуване достига до 10 км/ч и могат да преплуват до 160 км.
5. Полярните мечки имат способността да намаляват метаболитната си скорост от нормалните й стойности до състояние, подобно на летаргия. Макар че те реално не спят зимен сън, мечките използват бърлогата, за да избягат от лошото време или да отгледат малките си. Някой женски екземпляри даже изграждат бърлоги с повече от една „стая” и дори имат вентилационна система на покрива.
6. Размножителният период на полярните мечки е от март до края на май. За да се гарантира овулация и последващо оплождане, те трябва да се чифтосват в продължение на няколко седмици. Това означава една двойка мечки да прекара повече от две седмици заедно, за да се гарантира някакъв успех. Имплантирането на оплодените яйцеклетки обикновено се случва около средата на септември или средата на октомври, а женската ражда 3 месеца по-късно.

Нови генетични доказателства предполагат, че отделянето на полярната мечка от своя предшественик – кафявата мечка, се е случило преди около 600 хиляди години, през плейстоцена. Липсата на генетично разнообразие при полярните мечки (те могат да живеят единствено в Арктика и никъде другаде) предполага, че промените в околната среда, като глобалното затопляне например, ще доведат до драматичното намаляване на броя им.

Как пощенските гълъби знаят къде да отидат?

14 Nov

gylybi

Как пощенските гълъби знаят къде да отидат, как се ориентират в населените места, губят ли се? Това са въпроси, които вълнуват и изумяват много хора. Нека видим как се случва това.

Как гълъбите се ориентират?

Изследвания, проведени в Англия са заключили, че пощенските гълъби следват улиците, пътищата, кръстовищата, макар това да означава, че се налага да правят по-дълги полети. Също така, маршрутите им са по-ефикасни, ако летят по двойки т.е те са достатъчно умни да изберат по-добрия маршрут, ако техният спътник го предлага.

На дълги разстояния изчисляват разстоянието и избират посоката на полет като се ориентират по слънцето, използвайки го свой вътрешен часовник. Изследванията установили, че ако птиците се държат под изкуствена светлина, те не могат да изчислят добре едни и същи разстоянията и летят в грешни посоки.

При друг експеримент, доста жесток наистина, са рязали различни нерви, за да установят как пощенските гълъби успяват да се върнат у дома. При рязане на нерви, които са свързани с обонянието, птиците се губят, от което може да се заключи, че при завръщането у дома гълъбите са ръководят и по миризмата.

Защо пощенските гълъби се объркват?

Ясно е, че тези птици не са безпогрешни. Възможно е понякога да се объркат и да не могат да се приберат. Това е така, защото гълъбите се ръководят и от ултразвук и прекъсването на тази, недоловима от човешкото ухо вълна, ги подвежда за броени минути.

Този проблем няма нищо общо с вътрешните компаси, а със звука. Гълъбите могат да чуят звуци едва 0,05 херца. Но релефът и атмосферните условия могат да повлияят на начина, по който птиците чуват и те да се объркат и загубят. Това често се случва при по-младите и неопитни гълъби, докато по-възрастните успяват да се преориентират по-бързо.

Реалните чудовища: 5 гиганта на дълбините на океана

13 Nov

Всички сме чували за ужасните и чудовищни ​​същества, които се крият в дълбокия океан. И макар да си представяме отвратителните митични същества, създадени от съзнанието на “болни мозъци” като този на Хауърд Лъвкрафт в неговата творба “Зовът на Ктхулу”, този път ще видим кои са реалните чудовища, по-конкретно, 5 ужасяващи гигантски животни, намиращи се на дълбините на океана.

5. Японски гигантски краб

qponski-gigantski-krab

Macrocheira kaempferi, по-известен като японски гигантски краб, е ракообразно, което обитава най-дълбоките части на Японско море, движещо се зловещо на дъното на океана. Неговата маса е повече от 20 кг, краката му достигнат дължина повече от 2 метра и при подходящи условия живее повече от 100 години.

4. Гигантски изопод

gigantski-izopod

Не, не, това не е Покемон, също не е и бълха с астероиди. Това е Гигантски изопод (Bathynomus giganteus), който е считан за едно от най-старите животни в океана. Смята се, че все още изобилства в дълбоките и студени води на Атлантически океан.

3. Магнапина

Magnapinna

Магнапината (Magnapinna) е едно по-рядко срещано същество от дълбините на океана. Сама по себе си магнапината е вид гигантска сепия, дълга повече от 6 м и се среща в почти всички океани. На външен вид наистина е страшничка и характерното за нея е, че има много дълги и тънки пипала, светли на цвят и чифт перки от двете страни на главата.

2. Гигантски октопод

gigantski-oktopod

По-известен като Тихоокеански гигантски октопод (Enteroctopus dofleini) или Калифорнийски гигантски октопод, този октопод е най-големият в света. Най-големият намерен екземпляр е с тегло 272 кг и дължина от 9,1 м. Представяте ли си среща с него в дълбините на Тихия океан? Наистина е страшничко.

1. Колосален калмар

kolosalen-kalmar

Най-страшното от всички известни морски същества, които обитават дълбините, може би е Колосалният калмар (Mesonychoteuthis hamiltoni). Това същество достига между 12 и 14 м дължина и на тегло е не по-малко от 500 кг. Обитава тъмните южни води около Нова Зеландия, Южна Африка и Антарктида.

И като заключение да добавим и Гигантската херинга (Regalecus glesne) и по-конкретно този невероятен екземпляр, намерен по време на Виетнамската война. Тази херинга е най-голямата намерена костна риба и е с дължина от 17 м.

gigantska-heringa

Бишон Фризе (Френска болонка)

22 Oct

bichonbolones

Височина: около 30 см
Тегло: от 2.5 кг до 4 кг
Цвят: бял
Средна продължителност на живота: около 12 години
Характеристики: спокойно и любящо куче
Връзка с деца: отлична
Връзка с други кучета: добра
Умения: куче за компания
Нужда от пространство: куче за апартамент, но обича да тича
Храна: 100-150 гр суха храна дневно
Грижи: нуждае се от подстригване
Разходи за поддръжка: умерени

Болонката била много модерна из висшето европейско общество през XV и XVI. Принцесите и техните придворни дами се възхищавали на бялата козина и спокойния характер на кучето. Монарсите подарявали такива кученца на гостите си за “Добре дошли” като символ на добросъседство. Но славата не е вечна – към края на XVIII век други дребни породи като Пудел и Хаванска болонка изместват Френската болонка.

Произход: Френска болонка произхожда от Болоня, Италия. Нейните предци датират от XI или XII век, време, когато болонката се е смятала за луксозно куче и фаворит на висшата класа в Италия.

Поведение: Кучето е отличен компаньон както за деца, така и за възрастни хора. То е сериозно, много любвеобилно и привързано към своя господар. Игрива и весела, болонката е послушна и обича да изненадва и забавлява своите стопани.

Външен вид: Бишон Фризе е малко, компактно куче, покрито с дълга, гъста и къдрава козина. Крайниците са къси и мускулести. Има дълги, падащи надолу уши, а опашката е извита над гърба. Козината е бяла, но е възможно да има жълтеникави петна.

Условия за живот: Козината на болонката изисква ежедневно разресване, но не трябва да се реже. Препоръчва се здравословен и балансиран режим на хранене. Ако храната е предимно от месо, е възможно да се развият сериозни хранителни нарушения. Препоръчва се порцията на кучето да се съчетава с някои от тези храни: месо, риба, ориз, макаронени изделия, зеленчуци, сирене, яйца или плодове.

Здраве: През пролетта и лятото е необходим профилактичен преглед, защото около ушите, половите органи и възглавничките на лапите, често възникват инфекции по кожата, които могат да доведат до някои заболявания.

10-те най-разпространени мита, свързани с котките

9 Oct

kotki

Има много митове, свързани с котките, които се предават от уста на уста, без да има основателни причини или доказателства, които да подкрепят тези твърдения. Кои са 10-те най-разпространени мита за мустакатите красавци.

1. Котките винаги падат на краката си
Фактите: Въпреки че котките са много гъвкави и могат да правят изключителни усуквания на тялото си във въздуха, приземяването им на крака, не винаги е успешно. Когато падат от големи височини, тази способност им помага да не се наранят, но често се получават счупвания или преживяват тежък шок, който може да застраши живота им.

2. Котките имат много добър баланс и не падат
Фактите: Вярно е, че котките могат да ходят с лекота на големи височини като парапети на тераси, первази на прозорци, но истината е, че много пъти падат.

3. Котките трябва да пият мляко всеки ден
Фактите: Макар повечето котки да обичат мляко, ако са добре хранени, не е нужно да го приемат всеки ден. Много възрастни котки не го понасят добре, особено в големи количества и често получат диария.

4. Кастрираните котки винаги напълняват
Фактите: Вярно е, че много котки са склонни да наддават на тегло след стерилизация, но това не винаги се случва. Ако не искате вашата котка да напълнява, хранете я според предписаните дози за възраст и тегло.

5. Котките не хващат бяс
Фактите: Котките могат да хванат бяс, също като другите топлокръвни животни – кучета, порове, прилепи. Ето защо котката трябва редовно да се ваксинира срещу бяс, съгласно указанията на ветеринарния лекар.

6. Котките, които живеят в апартамент, не се разболяват
Фактите: Тези котки не са толкова уязвими, колкото онези, които живеят на улицата, но това не означава, че не могат да се разболеят. Има вируси, които причиняват респираторни заболявания, които могат да се предадат на котката по въздух или дрехи. Също така не забравяйте, че е възможно бездомните кучета да имат достъп до вашия прозорец, балкон или покрив и да предадат на вашата котка инфекциозни заболявания.

7. Глистите се появяват, когато котката яде развалена храна
Фактите: Котките обикновено се заразяват с глисти, поглъщайки бълхи, когато се чешат със зъби или когато ядат заразени мишки.

8. Ако котката яде чесън няма да има паразити
Фактите: Това е наполовина вярно. Известно е лечението на паразити с чесън, но то се прилага с определени дози и за определен брой дни. Има много тежки паразитни инфекции, които се нуждаят от по-специфично лечение.

9. Бременните жени не трябва да живеят с котки
Фактите: Някои котки могат да бъдат носители на заболяване, наречено токсоплазмоза, което може да бъде предадено на хората чрез фекална материя и е възможно да предизвика сериозни проблеми при неродените бебета. Въпреки че е лесно да се разбере, дали една котка го има или не, за да не се заразите, е достатъчно да спазвате простите хигиенни правила като миене на ръцете преди ядене. Почистването на котешката тоалетна оставете на друг член от домакинството.

10. Котките лекуват раните си като ги облизват
Фактите: Езикът на котката е много груб и когато тя облизва прекалено много някоя рана, може да причини обелвания по кожата. Облизването може да забави и зарастването на раните. Освен това устата на животното е източник на бактерии, които причиняват инфекции.

Как да се отървем от бълхите по кучето с домашни средства

14 Aug

kuche

Бълхите не само карат кучето да се чеша силно и постоянно, но също така носят и болести. Те причиняват кожни алергии, завършващи с инфекции, които могат да се пренесат върху вас самите. Продават се различни препарати против бълхи, но те съдържат химикали, които могат да бъдат вредни, както за вас, така и за домашния любимец. Има и много домашни средства, които са напълно ефективни и не толкова опасни.

Варианти:

1. Смесете ябълков оцет и вода в пропорции 1/3 ябълков оцет, 2/3 вода. После изкъпете кучето, както обикновено с шампоан и го изплакнете с направения разтвор.

2. Поставете малки парченца чесън или бирена мая в храната на кучето. Някои ветеринари препоръчват да не се използва чесън, но повечето споделят мнението, че чесънът е добър не е само против бълхи, но и помага при други заболявания.

3. Изцедете един лимон и го смесете с 230 гр вода, количеството е за един ден. Поставете сместа в чист пластмасов спрей и пръскайте по кожата на кучето. Ако кучето ви има дълга козина, е необходимо да го разресвате. Миризмата ще е приятна за вас, но не и за бълхите.

4. Отблъскване на бълхи със лавандула. Има два варианта. Първият е да добавите няколко капки лавандулово масло в шампоана или във водата, в която къпете кучето. Бъдете внимателни, маслото не бива да попада в очите на кучето. Вторият вариант е да смесите 230 гр вода с няколко капки лавандулово масло. Нанесете разтвора върху кожата на кучето след къпане или впръсквайте в кожата на суха козина през ден.

5. Решете кучето с гребен против бълхи. Зъбците му са много близо един до друг и улавят бълхите, докато го решите. Потапяйте гребена в съд с вода и сапун, за да отстраните захванатите бълхи и продължете разресването. Можете да добавите и няколко капки лавандулово масло в контейнера.