Бишон Фризе (Френска болонка)

Височина: около 30 см
Тегло: от 2.5 кг до 4 кг
Цвят: бял
Средна продължителност на живота: около 12 години
Характеристики: спокойно и любящо куче
Връзка с деца: отлична
Връзка с други кучета: добра
Умения: куче за компания
Нужда от пространство: куче за апартамент, но обича да тича
Храна: 100-150 гр суха храна дневно
Грижи: нуждае се от подстригване
Разходи за поддръжка: умерени

Болонката била много модерна из висшето европейско общество през XV и XVI. Принцесите и техните придворни дами се възхищавали на бялата козина и спокойния характер на кучето. Монарсите подарявали такива кученца на гостите си за “Добре дошли” като символ на добросъседство. Но славата не е вечна – към края на XVIII век други дребни породи като Пудел и Хаванска болонка изместват Френската болонка.

Произход: Френска болонка произхожда от Болоня, Италия. Нейните предци датират от XI или XII век, време, когато болонката се е смятала за луксозно куче и фаворит на висшата класа в Италия.

Поведение: Кучето е отличен компаньон както за деца, така и за възрастни хора. То е сериозно, много любвеобилно и привързано към своя господар. Игрива и весела, болонката е послушна и обича да изненадва и забавлява своите стопани.

Външен вид: Бишон Фризе е малко, компактно куче, покрито с дълга, гъста и къдрава козина. Крайниците са къси и мускулести. Има дълги, падащи надолу уши, а опашката е извита над гърба. Козината е бяла, но е възможно да има жълтеникави петна.

Условия за живот: Козината на болонката изисква ежедневно разресване, но не трябва да се реже. Препоръчва се здравословен и балансиран режим на хранене. Ако храната е предимно от месо, е възможно да се развият сериозни хранителни нарушения. Препоръчва се порцията на кучето да се съчетава с някои от тези храни: месо, риба, ориз, макаронени изделия, зеленчуци, сирене, яйца или плодове.

Здраве: През пролетта и лятото е необходим профилактичен преглед, защото около ушите, половите органи и възглавничките на лапите, често възникват инфекции по кожата, които могат да доведат до някои заболявания.

Ердел териер

 

Височина: 58-61 см при мъжките и 56-59 см при женските
Тегло: около 20 кг
Цвят: черен и рижав
Средна продължителност на живота: около 12 години
Характеристики: буден и интелигентен
Връзка с деца: добра
Връзка с други кучета: относително добра
Умения: ловно куче, куче-пазач
Нужда от пространство: нуждае се от място, където може да тича
Храна: 400 гр суха храна дневно
Грижи: нуждае се от редовно разресване
Разходи за поддръжка: високи

В продължение на много години Ердел териерът е бил използван за лов и като куче-пазач на добитък. Кучето било активно използвано и като пощальон по време на Първата световна война – чрез него били предавани съобщения между войниците.

Произход: Ердел териерът е кръстосан за първи път в Южен Йоркшир, Англия. Ловците търсили куче, което да ловува видри във водата и са смятали, че ще получат такова, кръстосвайки Черен териер с Оттерхаунд. Породата е официално регистрирана през 1886 година.

Поведение: Кучето е смело, интелигентно и със силна воля. Лоялно е към собствениците си и е добър пазач. Не вдига шум, лае само, когато има причина.

Външен вид: Ердел териерът е най-големият от различните видове териери. Той е здрав и мускулест и има дълъг и плосък череп. Козината е права и гъста в черен или сив цвят по гърба, врата и опашката. Цветът по останалите части на тялото е рижав. Ушите са малки и клепнали във “V” форма. Опашката стои високо и обикновено е отрязана.

Условия за живот: Козината на териера се сменя два пъти годишно и се нуждае от редовни грижи. Препоръчително е да се осигури пространство, например градина, където може да тича на воля.

Здраве: Териерът е много здраво куче, но е предразположен към появата на екземи.