Бишон Фризе (Френска болонка)

Височина: около 30 см
Тегло: от 2.5 кг до 4 кг
Цвят: бял
Средна продължителност на живота: около 12 години
Характеристики: спокойно и любящо куче
Връзка с деца: отлична
Връзка с други кучета: добра
Умения: куче за компания
Нужда от пространство: куче за апартамент, но обича да тича
Храна: 100-150 гр суха храна дневно
Грижи: нуждае се от подстригване
Разходи за поддръжка: умерени

Болонката била много модерна из висшето европейско общество през XV и XVI. Принцесите и техните придворни дами се възхищавали на бялата козина и спокойния характер на кучето. Монарсите подарявали такива кученца на гостите си за “Добре дошли” като символ на добросъседство. Но славата не е вечна – към края на XVIII век други дребни породи като Пудел и Хаванска болонка изместват Френската болонка.

Произход: Френска болонка произхожда от Болоня, Италия. Нейните предци датират от XI или XII век, време, когато болонката се е смятала за луксозно куче и фаворит на висшата класа в Италия.

Поведение: Кучето е отличен компаньон както за деца, така и за възрастни хора. То е сериозно, много любвеобилно и привързано към своя господар. Игрива и весела, болонката е послушна и обича да изненадва и забавлява своите стопани.

Външен вид: Бишон Фризе е малко, компактно куче, покрито с дълга, гъста и къдрава козина. Крайниците са къси и мускулести. Има дълги, падащи надолу уши, а опашката е извита над гърба. Козината е бяла, но е възможно да има жълтеникави петна.

Условия за живот: Козината на болонката изисква ежедневно разресване, но не трябва да се реже. Препоръчва се здравословен и балансиран режим на хранене. Ако храната е предимно от месо, е възможно да се развият сериозни хранителни нарушения. Препоръчва се порцията на кучето да се съчетава с някои от тези храни: месо, риба, ориз, макаронени изделия, зеленчуци, сирене, яйца или плодове.

Здраве: През пролетта и лятото е необходим профилактичен преглед, защото около ушите, половите органи и възглавничките на лапите, често възникват инфекции по кожата, които могат да доведат до някои заболявания.

Най-грозните котки в света

Едни от най-елегантните представители на животинския свят са котките. Различни по произход и нрав, домашните котки често предизвикват умиление и любов. Повече от 98% от мъркащите представители са кръстоски между различни породи. Вижте селекция на най-нестандартните и непривлекателни породи.

Ши Цу

Ши Цу

Височина: не повече от 26-27 см
Тегло: от 4.5 до 8.1 кг
Цвят: дълга и права козина в различни цветове
Средна продължителност на живота: 14 години
Характеристики: енергичен и независим
Връзка с деца: добра
Връзка с други кучета: задоволителна
Дарба: куче за компания
Нужда от пространство: адаптира се добре в апартамент
Храна: около 120-200 гр суха пълноценна храна дневно
Грижи: къпане на всеки 8-15 дни и ежедневно разресване
Разходи за поддръжка: умерени

На китайски, Ши Цу означава “лъв куче”, но е едно много независимо куче и, ако му се даде прякор “котка куче”, няма да бъде преувеличено.

Произход: Породата Ши Цу произхожда от Китай, където това куче е било свещено животно в дворците. Техните предци са тибетските кучета Лxаса Aпсо, които Далай Лама подарил на китайските императори към края на седемнадесети век. Поради китайския изолационизъм, кръстосването на породата се пази в тайна, но се предполага, че тибетските кучета са кръстосани с Пекинез и резултатът е Ши Цу. До началото на ХХ век породата Ши Цу не е била известна извън Китай.

Поведение: Ши Цу е независимо, игриво и любопитно куче, което винаги се старае да наложи волята си. Обича да бъде близо до собствениците си, за да се поглези, но също така обича и свободата. Понякога се случва да игнорира нарежданията затова трябва да се подхожда с доброта и твърдост, за да има ефект. Ши Цу е много общително куче, държи се дружелюбно както с кучетата, така и с други животни, особено с котките. Поведението му към непознати е много приветливо.

Външен вид: Ши Цу е силно, здраво и много космато куче. Краката му са по-скоро къси и мускулести, със здрави кости. Главата е широка и кръгла, а ушите дълги, клепнали надолу, обилно окосмени. Опашката стои високо на гърба. Козината е дълга и гъста и може да бъде във всички цветове.

Условия за живот: Кучето изисква както ежедневна грижа за козината, така и редовно почистване на зъбите. Препоръчително е да не се излага на високи температури.

Здраве: Ши Цу е уязвимо към дислокация на пищяла. Между шест и осем седмици, поради сплесканата му муцуна, може да има запушване на носа.

Американски питбул териер

Американски питбул териер

Височина: 38-48 см при мъжките и 35-45 см при женските
Тегло: между 15 и 28 кг при мъжките и между 14 и 23 кг при женските
Цвят: различни цветове
Козина: гъста, къса и лъскава
Средна продължителност на живота: около 13 години
Характеристики: смел, лоялен и енергичен
Връзка с деца: добра
Връзка с други кучета: може да бъде заядлив
Дарба: домашен любимец, в миналото породата се е използвала при боеве с кучета
Нужда от пространство: нуждае се от обширно място, на което може да тича
Храна: около 380 гр суха пълноценна храна
Грижи: редовно разресване
Разходи за поддръжка: умерени

Американският питбул териер има незаслужена репутация на агресивно и жестоко куче. Някога кучетата от тази порода са се използвали при боеве с кучета и оттам битува мнението, че те са агресивни и често са описвани като чудовища. Противно на това общоприетото схващане, собствениците на питбул териер ги определят като любящи и весели кучета.

Произход: Произходът на американския питбул териер е тясно свързан с американския стафордшир териер. И двете породи произлизат от стафордшир бул териер, внесен от Англия в Америка в края на деветнадесети век.

Поведение: Американският питбул териер е предан, весел, енергичен и голям пазач. Лесно се приспособява към промени и се смята за перфектен спътник за хора, които имат възможност да им отделят много време. Толерантни са към децата, участват с удоволствие в игрите им и се оставят да бъдат галени от тях.

Външен вид: Американският питбул териер е пъргав, атлетичен, силен, с отлично развита мускулатура. Тялото му е по-дълго от височината и има широка глава. Ушите му са средни по размер и завити клепнали към върховете. Опашката е ниско поставена, дебела в основата и изтъняваща към края. Козината е лъскава, гладка, къса, твърда и може да бъде във всички цветове.

Условия за живот: Американският питбул териер може да живее в малка къща, но тъй като е много енергично куче, всеки ден се нуждае от дълги разходки и обширно пространство за тичане.

Здраве: Като цяло американският питбул териер е здраво куче, но има предразположение към някои кожни заболявания.

Персийски котки

Персийска котка

Произходът на персийските котки датира от древна Персия, югозападен Иран. Сегашната персийска порода произхожда от Англия през деветнадесети век, от кръстоска между чиста персийска и турска бяла ангорска котка. Преди това котката е била слаба, със средно големи очи, но с течение на времето фигурата и очите са уголемени.

Норвежките или руски персийски котки имат по-дълга козина, което се дължи на студения климат по тези места. Физически, персийската котка има голяма кръгла глава с къс и широк врат, силни и големи крака. Опашката й е къса. Обикновено очите са големи, раздалечени и кръгли, а носът е широк и сплескан. Ушите им са малки със заоблени върхове, леко наклонени напред. Имат гъста, дълга и лъскава козина, особено около врата.

Персийска котка

Цветовете на породата са разнообразни – бяло, черно, синьо, червено, сметана, чинчила, сребърно, карамел и др. По отношение на цвета на очите, те трябва да бъдат ярки, колкото по-наситени, толкова по-добре. Повечето персийски котки са с оранжеви или светлокафяви очи. Тези с бяла козина имат сини или оранжеви очи, а пък при тези с цвят чинчила обикновено преобладават зелени или пъстри очи.

 

Сиамски котки

Сиамска котка

Сиамските котки произхождат от Тайланд и носят името си от Сиам, старото име на страната.
Това е уникална порода котки и не е било позволено изнасянето й от страната. Но благодарение на англичаните тази порода се разпространява по цял свят.

Някога сиамската котка е била с много по-големи размери от сегашния си вид. С времето тя става все по-гъвкава и благодарение на албиносовия ген, придобива по-светли цветове по корема и гърба, а по-тъмните остават само в краищата на козината на опашката, краката и ушите.

Физически, сиамката е със средно голям ръст, дълги крака, които й придават тънък силует. Има дълга, тънка опашка, изтъняваща към края. Главата й е продълговата, а ушите широки в основата и остри към върховете. Характерното за тези котки е, че са със светли сини очи и леко извити по посока на носа. Козината е къса и гладка, а цветът е бежов с тъмни нюанси в края.

Сиамска котка

Любопитни факти:

Когато котенцата се раждат те са с кремав цвят и напълно розов нос. Също така обикновено котилото се състои от пет котенца – две женски и три мъжки.

С напредването на възрастта, цветът на тяхната козина потъмнява. Има четири разновидности на цвета на козината им. По-конкретно за по-тъмните цветни краища, наречени точки.
Отличават се:
Шоколадови точки: тяло с цвят на слонова кост и точки с цвят на млечен шоколад. Носът и лапите са в розово.
Тюленови точки: тялото е с кремав цвят и наситени кафяви точки. Носът и лапите са черни.
Люлякови точки: бяло тяло с перленосиви краища.
Сини точки: синьо-бяло тяло и сиви точки. Носът и лапите са в керемиден цвят.

Кучета – най-добрите приятели на човека

Кучета

По дефиниция кучетата са опитомени бозайници, подвид на вълците. Те са едни от първите домашни животни, широко разпространени по цял свят. Смята се, че за първи път са били опитомени в Китай.

Техният размер, форма и козина варира в зависимост от породата. Характерно за тях е, че имат много добро развито обоняние, слух, цветно зрение и издават звуци, под формата на лаене.

Поведението на кучетата е различно в зависимост от качествата, размера и характера на всяко куче. Интелигентността им се изразява различно при различните породи, и са изключително предани на господаря си, благодарение на което имат репутацията на най-добър приятел на човека.