Етапите на развитие на кученцата по време на бременност

Първи етап

Без професионална помощ е много трудно да се диагностицира бременност и да се установи дали няма да има усложнения през първите седмици от бременността. Промените в поведението на майката, апетитът и външният вид на зърната са толкова деликатни, че през първия етап на бременността остават незабележими. Около третата седмица, ембрионалните клетки се размножават и се имплантират в матката на майката и тогава започва процесът на развитие. В този етап, около 26-32 дни след имплантирането, ветеринарът вероятно ще може да потвърди наличието на бременност.

Втори етап

Около четвъртата седмица малките кученца започват да се чувстват комфортно вътре в майката. Лицата, очите и гръбначните кости започват да се оформят. През този период фетусите са силно податливи на всякакъв вид движение, затова трябва да бъдете много внимателни. Ако бъдете груби с майката, това може да бъде фатално за кученцата. Възможно е някои от тях да се родят с очевидни вродени увреждания, а при други аномалиите да бъдат открити по време на растежа на кученцето. Следващите седмици (5 и 6), обикновено кученцата удвояват размера си, между 20 и 30 мм и добиват формата на кучета. Вече могат да се видят лапите и ноктите, също и мустаците под носа. Очите все още са затворени, но пигмента на кожата вече има цвят. На този етап органите са достатъчно развити, за да могат да се чуят сърцата им със стетоскоп и да се определи полът им.

Трети етап

В края на бременността малките кученца продължават да се развиват в матката. Докато растат започват да се движат в утробата на майката, а тя самата се подготвя за раждане. Преди да се родят кученцата заемат едно от двете положения в утробата: предно положение (лапите и носа са насочени напред) и задно положение (задните крака и опашката са насочени напред т.е по време на раждането първо ще излязат задните крака). Раждането на кученцата започва между 58 до 62 ден от зачеването.

Бишон Фризе (Френска болонка)

Височина: около 30 см
Тегло: от 2.5 кг до 4 кг
Цвят: бял
Средна продължителност на живота: около 12 години
Характеристики: спокойно и любящо куче
Връзка с деца: отлична
Връзка с други кучета: добра
Умения: куче за компания
Нужда от пространство: куче за апартамент, но обича да тича
Храна: 100-150 гр суха храна дневно
Грижи: нуждае се от подстригване
Разходи за поддръжка: умерени

Болонката била много модерна из висшето европейско общество през XV и XVI. Принцесите и техните придворни дами се възхищавали на бялата козина и спокойния характер на кучето. Монарсите подарявали такива кученца на гостите си за “Добре дошли” като символ на добросъседство. Но славата не е вечна – към края на XVIII век други дребни породи като Пудел и Хаванска болонка изместват Френската болонка.

Произход: Френска болонка произхожда от Болоня, Италия. Нейните предци датират от XI или XII век, време, когато болонката се е смятала за луксозно куче и фаворит на висшата класа в Италия.

Поведение: Кучето е отличен компаньон както за деца, така и за възрастни хора. То е сериозно, много любвеобилно и привързано към своя господар. Игрива и весела, болонката е послушна и обича да изненадва и забавлява своите стопани.

Външен вид: Бишон Фризе е малко, компактно куче, покрито с дълга, гъста и къдрава козина. Крайниците са къси и мускулести. Има дълги, падащи надолу уши, а опашката е извита над гърба. Козината е бяла, но е възможно да има жълтеникави петна.

Условия за живот: Козината на болонката изисква ежедневно разресване, но не трябва да се реже. Препоръчва се здравословен и балансиран режим на хранене. Ако храната е предимно от месо, е възможно да се развият сериозни хранителни нарушения. Препоръчва се порцията на кучето да се съчетава с някои от тези храни: месо, риба, ориз, макаронени изделия, зеленчуци, сирене, яйца или плодове.

Здраве: През пролетта и лятото е необходим профилактичен преглед, защото около ушите, половите органи и възглавничките на лапите, често възникват инфекции по кожата, които могат да доведат до някои заболявания.

Как да се отървем от бълхите по кучето с домашни средства

Бълхите не само карат кучето да се чеша силно и постоянно, но също така носят и болести. Те причиняват кожни алергии, завършващи с инфекции, които могат да се пренесат върху вас самите. Продават се различни препарати против бълхи, но те съдържат химикали, които могат да бъдат вредни, както за вас, така и за домашния любимец. Има и много домашни средства, които са напълно ефективни и не толкова опасни.

Варианти:

1. Смесете ябълков оцет и вода в пропорции 1/3 ябълков оцет, 2/3 вода. После изкъпете кучето, както обикновено с шампоан и го изплакнете с направения разтвор.

2. Поставете малки парченца чесън или бирена мая в храната на кучето. Някои ветеринари препоръчват да не се използва чесън, но повечето споделят мнението, че чесънът е добър не е само против бълхи, но и помага при други заболявания.

3. Изцедете един лимон и го смесете с 230 гр вода, количеството е за един ден. Поставете сместа в чист пластмасов спрей и пръскайте по кожата на кучето. Ако кучето ви има дълга козина, е необходимо да го разресвате. Миризмата ще е приятна за вас, но не и за бълхите.

4. Отблъскване на бълхи със лавандула. Има два варианта. Първият е да добавите няколко капки лавандулово масло в шампоана или във водата, в която къпете кучето. Бъдете внимателни, маслото не бива да попада в очите на кучето. Вторият вариант е да смесите 230 гр вода с няколко капки лавандулово масло. Нанесете разтвора върху кожата на кучето след къпане или впръсквайте в кожата на суха козина през ден.

5. Решете кучето с гребен против бълхи. Зъбците му са много близо един до друг и улавят бълхите, докато го решите. Потапяйте гребена в съд с вода и сапун, за да отстраните захванатите бълхи и продължете разресването. Можете да добавите и няколко капки лавандулово масло в контейнера.

Ердел териер

 

Височина: 58-61 см при мъжките и 56-59 см при женските
Тегло: около 20 кг
Цвят: черен и рижав
Средна продължителност на живота: около 12 години
Характеристики: буден и интелигентен
Връзка с деца: добра
Връзка с други кучета: относително добра
Умения: ловно куче, куче-пазач
Нужда от пространство: нуждае се от място, където може да тича
Храна: 400 гр суха храна дневно
Грижи: нуждае се от редовно разресване
Разходи за поддръжка: високи

В продължение на много години Ердел териерът е бил използван за лов и като куче-пазач на добитък. Кучето било активно използвано и като пощальон по време на Първата световна война – чрез него били предавани съобщения между войниците.

Произход: Ердел териерът е кръстосан за първи път в Южен Йоркшир, Англия. Ловците търсили куче, което да ловува видри във водата и са смятали, че ще получат такова, кръстосвайки Черен териер с Оттерхаунд. Породата е официално регистрирана през 1886 година.

Поведение: Кучето е смело, интелигентно и със силна воля. Лоялно е към собствениците си и е добър пазач. Не вдига шум, лае само, когато има причина.

Външен вид: Ердел териерът е най-големият от различните видове териери. Той е здрав и мускулест и има дълъг и плосък череп. Козината е права и гъста в черен или сив цвят по гърба, врата и опашката. Цветът по останалите части на тялото е рижав. Ушите са малки и клепнали във “V” форма. Опашката стои високо и обикновено е отрязана.

Условия за живот: Козината на териера се сменя два пъти годишно и се нуждае от редовни грижи. Препоръчително е да се осигури пространство, например градина, където може да тича на воля.

Здраве: Териерът е много здраво куче, но е предразположен към появата на екземи.

Ши Цу

Ши Цу

Височина: не повече от 26-27 см
Тегло: от 4.5 до 8.1 кг
Цвят: дълга и права козина в различни цветове
Средна продължителност на живота: 14 години
Характеристики: енергичен и независим
Връзка с деца: добра
Връзка с други кучета: задоволителна
Дарба: куче за компания
Нужда от пространство: адаптира се добре в апартамент
Храна: около 120-200 гр суха пълноценна храна дневно
Грижи: къпане на всеки 8-15 дни и ежедневно разресване
Разходи за поддръжка: умерени

На китайски, Ши Цу означава “лъв куче”, но е едно много независимо куче и, ако му се даде прякор “котка куче”, няма да бъде преувеличено.

Произход: Породата Ши Цу произхожда от Китай, където това куче е било свещено животно в дворците. Техните предци са тибетските кучета Лxаса Aпсо, които Далай Лама подарил на китайските императори към края на седемнадесети век. Поради китайския изолационизъм, кръстосването на породата се пази в тайна, но се предполага, че тибетските кучета са кръстосани с Пекинез и резултатът е Ши Цу. До началото на ХХ век породата Ши Цу не е била известна извън Китай.

Поведение: Ши Цу е независимо, игриво и любопитно куче, което винаги се старае да наложи волята си. Обича да бъде близо до собствениците си, за да се поглези, но също така обича и свободата. Понякога се случва да игнорира нарежданията затова трябва да се подхожда с доброта и твърдост, за да има ефект. Ши Цу е много общително куче, държи се дружелюбно както с кучетата, така и с други животни, особено с котките. Поведението му към непознати е много приветливо.

Външен вид: Ши Цу е силно, здраво и много космато куче. Краката му са по-скоро къси и мускулести, със здрави кости. Главата е широка и кръгла, а ушите дълги, клепнали надолу, обилно окосмени. Опашката стои високо на гърба. Козината е дълга и гъста и може да бъде във всички цветове.

Условия за живот: Кучето изисква както ежедневна грижа за козината, така и редовно почистване на зъбите. Препоръчително е да не се излага на високи температури.

Здраве: Ши Цу е уязвимо към дислокация на пищяла. Между шест и осем седмици, поради сплесканата му муцуна, може да има запушване на носа.

Американски питбул териер

Американски питбул териер

Височина: 38-48 см при мъжките и 35-45 см при женските
Тегло: между 15 и 28 кг при мъжките и между 14 и 23 кг при женските
Цвят: различни цветове
Козина: гъста, къса и лъскава
Средна продължителност на живота: около 13 години
Характеристики: смел, лоялен и енергичен
Връзка с деца: добра
Връзка с други кучета: може да бъде заядлив
Дарба: домашен любимец, в миналото породата се е използвала при боеве с кучета
Нужда от пространство: нуждае се от обширно място, на което може да тича
Храна: около 380 гр суха пълноценна храна
Грижи: редовно разресване
Разходи за поддръжка: умерени

Американският питбул териер има незаслужена репутация на агресивно и жестоко куче. Някога кучетата от тази порода са се използвали при боеве с кучета и оттам битува мнението, че те са агресивни и често са описвани като чудовища. Противно на това общоприетото схващане, собствениците на питбул териер ги определят като любящи и весели кучета.

Произход: Произходът на американския питбул териер е тясно свързан с американския стафордшир териер. И двете породи произлизат от стафордшир бул териер, внесен от Англия в Америка в края на деветнадесети век.

Поведение: Американският питбул териер е предан, весел, енергичен и голям пазач. Лесно се приспособява към промени и се смята за перфектен спътник за хора, които имат възможност да им отделят много време. Толерантни са към децата, участват с удоволствие в игрите им и се оставят да бъдат галени от тях.

Външен вид: Американският питбул териер е пъргав, атлетичен, силен, с отлично развита мускулатура. Тялото му е по-дълго от височината и има широка глава. Ушите му са средни по размер и завити клепнали към върховете. Опашката е ниско поставена, дебела в основата и изтъняваща към края. Козината е лъскава, гладка, къса, твърда и може да бъде във всички цветове.

Условия за живот: Американският питбул териер може да живее в малка къща, но тъй като е много енергично куче, всеки ден се нуждае от дълги разходки и обширно пространство за тичане.

Здраве: Като цяло американският питбул териер е здраво куче, но има предразположение към някои кожни заболявания.

Кучета – най-добрите приятели на човека

Кучета

По дефиниция кучетата са опитомени бозайници, подвид на вълците. Те са едни от първите домашни животни, широко разпространени по цял свят. Смята се, че за първи път са били опитомени в Китай.

Техният размер, форма и козина варира в зависимост от породата. Характерно за тях е, че имат много добро развито обоняние, слух, цветно зрение и издават звуци, под формата на лаене.

Поведението на кучетата е различно в зависимост от качествата, размера и характера на всяко куче. Интелигентността им се изразява различно при различните породи, и са изключително предани на господаря си, благодарение на което имат репутацията на най-добър приятел на човека.