Акантокалициум

Име: Акантокалициум.
Латинското наименование: Acanthocalycium spp.
Семейство: Кактуси.
Произход: Планинските райони на Аржентина.
Род: Акантокалициум. Този род включва 12 вида.

Размери: В зависимост от вида височината варира между 10 до 60 см, ширина между 5 и 15 см.
Бодли: Всяка ареола включва от 5 до 10 радиални бодли, в различни нюанси на кафявото.
Цветове и цъфтеж: От август до ноември в червено, оранжево, жълто или бяло, в зависимост от вида.
Дълголетие: в домашни условия между 3 до 8 години.
Светлина: Нуждае се от ярка светлина.
Температура: През зимата стайната температура не трябва да бъде под 10º C.
Поливане: На всеки 15 дни през пролетта, веднъж седмично през лятото и без поливане по време на цъфтежа. Рядко през зимния период.
Почва: Хумус, торф и едър пясък.
Торене: Между май и август, три пъти торене с течен тор за кактуси.
Вредители и болести: Насекоми.
Размножаване: През пролетта чрез семена. Необходима е температура от 20º C и песъчлива почва.

Бишон Фризе (Френска болонка)

Височина: около 30 см
Тегло: от 2.5 кг до 4 кг
Цвят: бял
Средна продължителност на живота: около 12 години
Характеристики: спокойно и любящо куче
Връзка с деца: отлична
Връзка с други кучета: добра
Умения: куче за компания
Нужда от пространство: куче за апартамент, но обича да тича
Храна: 100-150 гр суха храна дневно
Грижи: нуждае се от подстригване
Разходи за поддръжка: умерени

Болонката била много модерна из висшето европейско общество през XV и XVI. Принцесите и техните придворни дами се възхищавали на бялата козина и спокойния характер на кучето. Монарсите подарявали такива кученца на гостите си за “Добре дошли” като символ на добросъседство. Но славата не е вечна – към края на XVIII век други дребни породи като Пудел и Хаванска болонка изместват Френската болонка.

Произход: Френска болонка произхожда от Болоня, Италия. Нейните предци датират от XI или XII век, време, когато болонката се е смятала за луксозно куче и фаворит на висшата класа в Италия.

Поведение: Кучето е отличен компаньон както за деца, така и за възрастни хора. То е сериозно, много любвеобилно и привързано към своя господар. Игрива и весела, болонката е послушна и обича да изненадва и забавлява своите стопани.

Външен вид: Бишон Фризе е малко, компактно куче, покрито с дълга, гъста и къдрава козина. Крайниците са къси и мускулести. Има дълги, падащи надолу уши, а опашката е извита над гърба. Козината е бяла, но е възможно да има жълтеникави петна.

Условия за живот: Козината на болонката изисква ежедневно разресване, но не трябва да се реже. Препоръчва се здравословен и балансиран режим на хранене. Ако храната е предимно от месо, е възможно да се развият сериозни хранителни нарушения. Препоръчва се порцията на кучето да се съчетава с някои от тези храни: месо, риба, ориз, макаронени изделия, зеленчуци, сирене, яйца или плодове.

Здраве: През пролетта и лятото е необходим профилактичен преглед, защото около ушите, половите органи и възглавничките на лапите, често възникват инфекции по кожата, които могат да доведат до някои заболявания.

Бомбайска котка – черната мини пантера

Големина: средна
Глава: кръгла, широко лице, очите са добре раздалечени; плавен преход към широка муцуна, закръглена и добре развита
Очи: кръгли, добре раздалечени
Тяло: средено, мускулесто
Опашка: средно дълга, права
Козина: къса, лъскава, плътна, прилепнала към тялото
Цветове: при възрастните котки козината е черна до корените; носът и възглавничките на лапите също трябва да са черни

Произход: През 1953 г. американката Ники Хорнър е твърдо решена да създаде котка, която е възможно най-близка до любимия й герой – черната пантера Багира от “Книга за джунглата” на Ръдиард Киплинг.
Пет години по-късно тя успява да получи желаната мини пантера чрез кръстоска между черна американска късокосместа котка с тъмномедни на цвят очи и женска черна бирманска късокосместа котка. Породата е официално призната от CFA (Cat Fanciers Association) през 1970 година.

Поведение: Бомбайската котка е любяща и спокойна. Много общителна котка, която не обича да бъде сама и постоянно търси контакт със собственика. Щастливо приема съжителството с други животни и деца. Интелигентна е и лесно може да бъде обучена на някои трикове, както и да изпълнява прости команди – да носи предмети или да скача в ръцете ни, когато я повикаме.

Външен вид: Котката е със средни размери. Главата е закръглена с широко лице. Очите са големи и добре раздалечени в тъмномедни цветове. Козината е къса и лъскава. Цветът на козината е абсолютно черен в цялата си дължина до корена. Възглавничките на лапите също са изцяло в черно.

Грижи и условия за живот: Бомбайската котка не се нуждае от често разресване, тъй като козината й е къса.

Здраве: До момента няма здравословни особености на Бомбайската котка. Благодарение на естествения подбор, това са едни от най-здравите и дълголетни котки.

Ши Цу

Ши Цу

Височина: не повече от 26-27 см
Тегло: от 4.5 до 8.1 кг
Цвят: дълга и права козина в различни цветове
Средна продължителност на живота: 14 години
Характеристики: енергичен и независим
Връзка с деца: добра
Връзка с други кучета: задоволителна
Дарба: куче за компания
Нужда от пространство: адаптира се добре в апартамент
Храна: около 120-200 гр суха пълноценна храна дневно
Грижи: къпане на всеки 8-15 дни и ежедневно разресване
Разходи за поддръжка: умерени

На китайски, Ши Цу означава “лъв куче”, но е едно много независимо куче и, ако му се даде прякор “котка куче”, няма да бъде преувеличено.

Произход: Породата Ши Цу произхожда от Китай, където това куче е било свещено животно в дворците. Техните предци са тибетските кучета Лxаса Aпсо, които Далай Лама подарил на китайските императори към края на седемнадесети век. Поради китайския изолационизъм, кръстосването на породата се пази в тайна, но се предполага, че тибетските кучета са кръстосани с Пекинез и резултатът е Ши Цу. До началото на ХХ век породата Ши Цу не е била известна извън Китай.

Поведение: Ши Цу е независимо, игриво и любопитно куче, което винаги се старае да наложи волята си. Обича да бъде близо до собствениците си, за да се поглези, но също така обича и свободата. Понякога се случва да игнорира нарежданията затова трябва да се подхожда с доброта и твърдост, за да има ефект. Ши Цу е много общително куче, държи се дружелюбно както с кучетата, така и с други животни, особено с котките. Поведението му към непознати е много приветливо.

Външен вид: Ши Цу е силно, здраво и много космато куче. Краката му са по-скоро къси и мускулести, със здрави кости. Главата е широка и кръгла, а ушите дълги, клепнали надолу, обилно окосмени. Опашката стои високо на гърба. Козината е дълга и гъста и може да бъде във всички цветове.

Условия за живот: Кучето изисква както ежедневна грижа за козината, така и редовно почистване на зъбите. Препоръчително е да не се излага на високи температури.

Здраве: Ши Цу е уязвимо към дислокация на пищяла. Между шест и осем седмици, поради сплесканата му муцуна, може да има запушване на носа.

Сиамски котки

Сиамска котка

Сиамските котки произхождат от Тайланд и носят името си от Сиам, старото име на страната.
Това е уникална порода котки и не е било позволено изнасянето й от страната. Но благодарение на англичаните тази порода се разпространява по цял свят.

Някога сиамската котка е била с много по-големи размери от сегашния си вид. С времето тя става все по-гъвкава и благодарение на албиносовия ген, придобива по-светли цветове по корема и гърба, а по-тъмните остават само в краищата на козината на опашката, краката и ушите.

Физически, сиамката е със средно голям ръст, дълги крака, които й придават тънък силует. Има дълга, тънка опашка, изтъняваща към края. Главата й е продълговата, а ушите широки в основата и остри към върховете. Характерното за тези котки е, че са със светли сини очи и леко извити по посока на носа. Козината е къса и гладка, а цветът е бежов с тъмни нюанси в края.

Сиамска котка

Любопитни факти:

Когато котенцата се раждат те са с кремав цвят и напълно розов нос. Също така обикновено котилото се състои от пет котенца – две женски и три мъжки.

С напредването на възрастта, цветът на тяхната козина потъмнява. Има четири разновидности на цвета на козината им. По-конкретно за по-тъмните цветни краища, наречени точки.
Отличават се:
Шоколадови точки: тяло с цвят на слонова кост и точки с цвят на млечен шоколад. Носът и лапите са в розово.
Тюленови точки: тялото е с кремав цвят и наситени кафяви точки. Носът и лапите са черни.
Люлякови точки: бяло тяло с перленосиви краища.
Сини точки: синьо-бяло тяло и сиви точки. Носът и лапите са в керемиден цвят.

Градинска ружа

Градинска ружа

Име: Градинска ружа
Латинското наименование: Althaea Rosea
Семейство: Слезови
Произход: Китай.

– Градинската ружа е тревисто многогодишно растение, с изправени стъбла, което достига до 2-3 м височина.
– Листа са широки, от сърцевидни до кръгли.
– Има различни видове цветове – розови, червени, лилави, бели или жълти.
– Цъфтеж: През лятото.
– Употреба: от корените, листата и цветовете се приготвят екстракти, сиропи и отвари.
– Действие: Успокояващо, отхрачващо и слабително действие.
– Ружата може да се отглежда като декоративно растение.
– Светлина: На слънце.
– Почва: Нормална градинска почва
– Поливане: Често.
– Размножаване: Обикновено чрез семена, но при някои сортове чрез разделяне на луковиците, когато прецъфтят.