Бишон Фризе (Френска болонка)

Височина: около 30 см
Тегло: от 2.5 кг до 4 кг
Цвят: бял
Средна продължителност на живота: около 12 години
Характеристики: спокойно и любящо куче
Връзка с деца: отлична
Връзка с други кучета: добра
Умения: куче за компания
Нужда от пространство: куче за апартамент, но обича да тича
Храна: 100-150 гр суха храна дневно
Грижи: нуждае се от подстригване
Разходи за поддръжка: умерени

Болонката била много модерна из висшето европейско общество през XV и XVI. Принцесите и техните придворни дами се възхищавали на бялата козина и спокойния характер на кучето. Монарсите подарявали такива кученца на гостите си за “Добре дошли” като символ на добросъседство. Но славата не е вечна – към края на XVIII век други дребни породи като Пудел и Хаванска болонка изместват Френската болонка.

Произход: Френска болонка произхожда от Болоня, Италия. Нейните предци датират от XI или XII век, време, когато болонката се е смятала за луксозно куче и фаворит на висшата класа в Италия.

Поведение: Кучето е отличен компаньон както за деца, така и за възрастни хора. То е сериозно, много любвеобилно и привързано към своя господар. Игрива и весела, болонката е послушна и обича да изненадва и забавлява своите стопани.

Външен вид: Бишон Фризе е малко, компактно куче, покрито с дълга, гъста и къдрава козина. Крайниците са къси и мускулести. Има дълги, падащи надолу уши, а опашката е извита над гърба. Козината е бяла, но е възможно да има жълтеникави петна.

Условия за живот: Козината на болонката изисква ежедневно разресване, но не трябва да се реже. Препоръчва се здравословен и балансиран режим на хранене. Ако храната е предимно от месо, е възможно да се развият сериозни хранителни нарушения. Препоръчва се порцията на кучето да се съчетава с някои от тези храни: месо, риба, ориз, макаронени изделия, зеленчуци, сирене, яйца или плодове.

Здраве: През пролетта и лятото е необходим профилактичен преглед, защото около ушите, половите органи и възглавничките на лапите, често възникват инфекции по кожата, които могат да доведат до някои заболявания.

Бомбайска котка – черната мини пантера

Големина: средна
Глава: кръгла, широко лице, очите са добре раздалечени; плавен преход към широка муцуна, закръглена и добре развита
Очи: кръгли, добре раздалечени
Тяло: средено, мускулесто
Опашка: средно дълга, права
Козина: къса, лъскава, плътна, прилепнала към тялото
Цветове: при възрастните котки козината е черна до корените; носът и възглавничките на лапите също трябва да са черни

Произход: През 1953 г. американката Ники Хорнър е твърдо решена да създаде котка, която е възможно най-близка до любимия й герой – черната пантера Багира от “Книга за джунглата” на Ръдиард Киплинг.
Пет години по-късно тя успява да получи желаната мини пантера чрез кръстоска между черна американска късокосместа котка с тъмномедни на цвят очи и женска черна бирманска късокосместа котка. Породата е официално призната от CFA (Cat Fanciers Association) през 1970 година.

Поведение: Бомбайската котка е любяща и спокойна. Много общителна котка, която не обича да бъде сама и постоянно търси контакт със собственика. Щастливо приема съжителството с други животни и деца. Интелигентна е и лесно може да бъде обучена на някои трикове, както и да изпълнява прости команди – да носи предмети или да скача в ръцете ни, когато я повикаме.

Външен вид: Котката е със средни размери. Главата е закръглена с широко лице. Очите са големи и добре раздалечени в тъмномедни цветове. Козината е къса и лъскава. Цветът на козината е абсолютно черен в цялата си дължина до корена. Възглавничките на лапите също са изцяло в черно.

Грижи и условия за живот: Бомбайската котка не се нуждае от често разресване, тъй като козината й е къса.

Здраве: До момента няма здравословни особености на Бомбайската котка. Благодарение на естествения подбор, това са едни от най-здравите и дълголетни котки.

Ердел териер

 

Височина: 58-61 см при мъжките и 56-59 см при женските
Тегло: около 20 кг
Цвят: черен и рижав
Средна продължителност на живота: около 12 години
Характеристики: буден и интелигентен
Връзка с деца: добра
Връзка с други кучета: относително добра
Умения: ловно куче, куче-пазач
Нужда от пространство: нуждае се от място, където може да тича
Храна: 400 гр суха храна дневно
Грижи: нуждае се от редовно разресване
Разходи за поддръжка: високи

В продължение на много години Ердел териерът е бил използван за лов и като куче-пазач на добитък. Кучето било активно използвано и като пощальон по време на Първата световна война – чрез него били предавани съобщения между войниците.

Произход: Ердел териерът е кръстосан за първи път в Южен Йоркшир, Англия. Ловците търсили куче, което да ловува видри във водата и са смятали, че ще получат такова, кръстосвайки Черен териер с Оттерхаунд. Породата е официално регистрирана през 1886 година.

Поведение: Кучето е смело, интелигентно и със силна воля. Лоялно е към собствениците си и е добър пазач. Не вдига шум, лае само, когато има причина.

Външен вид: Ердел териерът е най-големият от различните видове териери. Той е здрав и мускулест и има дълъг и плосък череп. Козината е права и гъста в черен или сив цвят по гърба, врата и опашката. Цветът по останалите части на тялото е рижав. Ушите са малки и клепнали във “V” форма. Опашката стои високо и обикновено е отрязана.

Условия за живот: Козината на териера се сменя два пъти годишно и се нуждае от редовни грижи. Препоръчително е да се осигури пространство, например градина, където може да тича на воля.

Здраве: Териерът е много здраво куче, но е предразположен към появата на екземи.

Ши Цу

Ши Цу

Височина: не повече от 26-27 см
Тегло: от 4.5 до 8.1 кг
Цвят: дълга и права козина в различни цветове
Средна продължителност на живота: 14 години
Характеристики: енергичен и независим
Връзка с деца: добра
Връзка с други кучета: задоволителна
Дарба: куче за компания
Нужда от пространство: адаптира се добре в апартамент
Храна: около 120-200 гр суха пълноценна храна дневно
Грижи: къпане на всеки 8-15 дни и ежедневно разресване
Разходи за поддръжка: умерени

На китайски, Ши Цу означава “лъв куче”, но е едно много независимо куче и, ако му се даде прякор “котка куче”, няма да бъде преувеличено.

Произход: Породата Ши Цу произхожда от Китай, където това куче е било свещено животно в дворците. Техните предци са тибетските кучета Лxаса Aпсо, които Далай Лама подарил на китайските императори към края на седемнадесети век. Поради китайския изолационизъм, кръстосването на породата се пази в тайна, но се предполага, че тибетските кучета са кръстосани с Пекинез и резултатът е Ши Цу. До началото на ХХ век породата Ши Цу не е била известна извън Китай.

Поведение: Ши Цу е независимо, игриво и любопитно куче, което винаги се старае да наложи волята си. Обича да бъде близо до собствениците си, за да се поглези, но също така обича и свободата. Понякога се случва да игнорира нарежданията затова трябва да се подхожда с доброта и твърдост, за да има ефект. Ши Цу е много общително куче, държи се дружелюбно както с кучетата, така и с други животни, особено с котките. Поведението му към непознати е много приветливо.

Външен вид: Ши Цу е силно, здраво и много космато куче. Краката му са по-скоро къси и мускулести, със здрави кости. Главата е широка и кръгла, а ушите дълги, клепнали надолу, обилно окосмени. Опашката стои високо на гърба. Козината е дълга и гъста и може да бъде във всички цветове.

Условия за живот: Кучето изисква както ежедневна грижа за козината, така и редовно почистване на зъбите. Препоръчително е да не се излага на високи температури.

Здраве: Ши Цу е уязвимо към дислокация на пищяла. Между шест и осем седмици, поради сплесканата му муцуна, може да има запушване на носа.